Този сайт използва бисквитки за да подобри услугите и опита на потребителите. Ако решите да продължите разглеждането му автоматично приемате тяхното използване. Подробна информация
България има уникалната възможност да бъде първата в Европа, която да формира и развие водородни клъстери, като разчита на местното производство на водород въз основа на децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми източници. Чиститят водород ще се транспортира чрез нова мрежа от тръбопроводи. В този случай специалната водородна инфраструктура може да използва водорода не само за промишлени цели, но и за гориво за автобуси, влакове и тежкотоварни автомобили, ще генерира електричество и ще осигурява топлоенергия за жилищни и търговски сгради. Така, следвайки поетапен подход, потреблението на водород може първоначално да бъде задоволено от производство „на място“ в промишлени клъстери чрез съществуващите връзки между производството и потреблението. Тази концепция
Представи председателят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров сподели по време на провелата се наскоро среща със заместник-министъра на икономиката Стамен Янев. Тя се превърна и в един от акцентите на обсъжданите стъпки за изпълнение на Европейската зелена сделка в България и мястото на водородните технологии при реализацията ѝ в следващите години. Домакин на събитието бе ректорът на ХТМУ проф. д-р инж. Сеня Терзиева. На него присъства и Румен Радев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.  
Стефан Димитров аргументира предложението си като обясни, че европейското законодателство дава възможност и дори насърчава страните-членки да реализират подобни проекти, като визира чл. 7 на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета. И допълни, че в английския град Ливърпул вече се реализира такъв проект, който е разработен по иновативен начин, за да бъде евтин и достъпен и ще започне да декарбонизира Северозапада до 2025 г.
Според ппредседателят на КРИБ – Хасково формирането на водородни клъстери може да се случи в областите, в които се намират най-големите консуматори на водород, а именно София /заради индустриалните и битови потребители на електроенергетия/, Варна, Бургас и Марица изток басейн, който включва Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол /от гледна точка на химическата индустрия/. Димитров обоснова пред заместник-министъра своето предложение, като уточни, че в страната ни има изградени мощности, които могат да бъдат предструктурирани и да произвеждат „зелен“ водород. Той даде пример, с това, че в района Марица изток басейн за целта могат да се използват наличните водни ресурси на река Марица. В допълнение изтъкна, че изградените в Димитровград мощности за преработка на водород, дават възможност в най-кратки срокове /максимум до 10 години/ да стартира и индустриално производство на „зелен“ водород, а оттам и на „зелен“ амоняк.
„Участието на България в изпълнението на целите на Европейската зелена сделка може да бъде изключително, ако успеем правилно да формулираме целите си и да насочим предоставените ни средства. Водородът е универсален енергоносител, може да се използва за почти всичко, което изисква употреба на енергия. Водородният атом в химията е изходен продукт за много процеси. Затова и бъдещето е във водородната революция - производството на „зелен“ водород, от който се синтезира  „зелен“ амоняк без въглероден отпечатък.“, категоричен бе Стефан Димитров, който е и възпитаник на ХТМУ – София, специализирал „Минерални торове“.
На дискусията Румен Радев от АИКБ подкрепи Димитров като повдигната и темата за ролята на Европейски алианс за чист водород, който има за цел да изгради канал за инвестиции за по-мащабно производство и ще подкрепи търсенето на чист водород в ЕС.
Пред заместник-министър Стамен Янев, председателят на КРИБ – Хасково коментира нуждата от квалифицирани кадри като важен компонент от стратегията за развитие на водородните технологии. И посочи ХТМУ – София като добър партньор на държавата в тази посока, но изрази мнение, че трябва да се приобщят и други големи образователни институции. Според него, с оглед на възможностите за изграждане на нови инсталации и водородни центрове, е необходимо обучението на квалифицирани кадри да започне още в етап „средно образование“, което само по себе си е мярка за насърчаване на индустриалното развитие.
„За внедряването на нови и усъвършенстване на съществуващите технологии за производство и приложение на водорода като енергоносител, е нужно да бъдат въведени нови специалности за обучението на кадри. Младите специалисти са важно звено за бъдещето на водородните технологии“, коментира той.
Стамен Янев не остана безучастен и сподели, че това наистина е добра възможност да България да забърза не само икономическото, но и технологичното си развитие. Заместник-министърът очерта перспективите за финансиране на индустриалните предприятия за технологично обновяване на енергийното осигуряване и по-специално на големите компании от сектор „Химия“. Механизмите за подкрепа от националните и европейски фондове ще стимулират сътрудничеството между бизнес, науката и образование, стана ясно от думите на Янев. На срещата бяха очертани аспектите, към които страната ни ще работи за осъществяване на Зелената сделка с конкретни програми и финансови инструменти.
Участниците в срещата се обединиха около намерението за стартиране на конкретни действия по реализация на визия с участието на всяка от страните, заинтересовани от технологичната трансформация в изпълнение на Зелената сделка.
От ХТМУ представиха новите програми, които са директно ориентирани към подготовка на кадрите за работа в индустрията и в частност в сферата на чистата енергия и дигитализацията ѝ. Заместник-министърът отбеляза желанието на държавата да инвестира усилия и финанси в интелектуалния продукт на страната, като сподели, че се обмисля финансиране на стартиращи компании за развитие на наука в посока на водородните технологии от млади учени.
Гостите имаха възможността да разгледат изследователските и учебни инсталации в Центъра по водородни технологии към ХТМУ и отблизо да се запознаят с апаратура от най-висок клас.
 
Линк към проекта, реализиран в Ливърпул, Англия: https://hynet.co.uk/
Линк към новината в blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/chetiri-vodorodni-klstera-promenyat-oblika-na-blgariya-na-kartata-na-evropa_news806860.html?pr3vi3w=true
 
Назад

Изпрати

В трудна година „Неохим“ АД подава ръка на българските земеделци
В трудна година „Неохим“ АД подава ръка на българските земеделци

Като отговорна компания, която разбира затрудненията на земеделския сектор, „Неохим“ АД – Димитровград предприема мерки за временно намаляване на цената на амониевия нитрат. От ръководството са взели под внимание липсата на ...

Научи повече
Водоразтворим амониев нитрат на конференцията „Аграрна наука и бизнес“
Водоразтворим амониев нитрат на конференцията „Аграрна наука и бизнес“

Иновативният водоразтворим амониев нитрат, произведен от „Неохим“ АД, представи вчера на международната научната конференция „Аграрна наука и бизнес“ Йордан Стойков, председател на Съвета на директорите на „Евро Ферт“ ...

Научи повече
За поредна година „Евро Ферт“ ще участва на „АГРА“
За поредна година „Евро Ферт“ ще участва на „АГРА“

И тази година една от водещите компании в търговия с минерални торове „Евро Ферт“ АД – Димитровград  ще вземе участие в 27-то издание на Международната селскостопанска изложба „АГРА“. Тя ще се състои от 21 до 25 февруари в ...

Научи повече
Е-бюлетин
Е-бюлетин

Запиши своя e-mail адрес за да получаваш известия за нови продукти, горещи оферти и новини:

Запиши